Първите опити за лещи от стъкло са от края на 19в. от различни учени и лекари.
Тези лещи нито са били меки, нито леки. Пропускваемостта на кислород е била прекалено голяма, така че е било недопустимо тези лещи да бъдат носени повече от 15 минути. Те са били около 20мм широки и са покривали цвета на окото, но и части от зеницата. Поради тази причина все по – често са причинявали възпаления и е имало голяма опасност от наранявания на окото.
По – късно се открива и нов материал, качествен и многократно подобрен, който и до ден днешен се използва за направата на цветни лещи.